Лайолските джобни ножчета

„Капушаду" се нарича малка камичка, произведена някога в Испания, която се носи на колана и чиито части могат да се свиват една в друга. Използва се като ножче за всекидневни нужди. През 1829 г. майстор Пиер-Жан Калмел от френското село Лайол използва испанския първообраз, за да започне производство на нов вид ножчета. Той изобретява конструкция от пера, която здраво държи острието както в изправено, така и в свито положение. По-късно ковачите започнали да украсяват металната част с изображения на пчели, мухи и листа от детелина. Или пък с малки разпятия, та да могат да се помолят на Бога и овчарите, които са далече от църквата. Често към острието на ножа се прибавяло и устройство за измъкване на коркови тапи от бутилки, а понякога и шило, което се използвало за поправка на кожените покривала на конете.

В края на XIX век много от жителите на бедната френска провинция потеглят към Париж. Всеки от тях носи в джоба си като талисман по едно ножче от Лайол. Скоро ножчето се превръща в обект на желанията на гражданите. Творбата на майстор Калмел започва да се произвежда от все по-изискани материали и да се продава навсякъде, само не и в Лайол. Ситуацията се променя през 1987 г., когато в селцето с 1300 останали жители се издига блестяща фабрика, от чийто покрив стърчи 16-метрово острие на нож.

Проектът е на дизайнера Филип Старк. Днес под сребърния покрив на фабриката работят 104 души, които произвеждат 800 различни видове ножове. Леко завитите им дръжки са от много скъп материал - връх на рог, слонова кост, маслиново или хвойново дърво. Откакто е създадена, фабриката непрекъснато увеличава производството си, като междувременно е достигнала 250 000 екземпляра годишно, повечето за износ.

Манифактурата на Филип Старк е и туристическа атракция. От сутрин до вечер пред нея спират автобуси и любопитни туристи се тълпят към експонатите, изложени в стъклени витрини. Туристите са не само любознателни, но и платежоспособни, доста от тях оставят в магазина към фабриката по 1000 евро за няколко ножчета. Посетителите могат да влязат и разгледат как точно се произвеждат красивите ножове. В първата зала има преса, тежаща 300 тона. Тук при температура 1200 градуса по Целзий остриетата се коват и каляват. Следва финото шлайфане и сглобяването на дръжката.

назад ...